Уважаема госпожо Комисар,
Уважаеми господин Заместник министър-председател,
Уважаеми дами и господа,
Позволете ми да Ви приветствам с добре дошли в София на тази конференция, посветена на предизвикателствата в киберсигурността.
България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз именно в период, в който киберсигурността е от решаващо значение за просперитета, растежа и сигурността на Европейския съюз, както и за функционирането на нашите демокрации, свободи и ценности в цифровата епоха.
Днес цифровите технологии са безгранични и всички традиционни отношения във физическия свят се характеризират с цифрово измерение. Бързото развитие и иновациите в цифровата област създават икономически възможности и улесняват живота ни. Компаниите се стремят да ускорят цифровата си трансформация и да възприемат новите тенденции и технологии, като „интернет на нещата“ (Internet of Things - IoT), големите данни и изчислителните облаци за по-голяма производителност. Цифровизирането на индустрията също така е от полза за потребителите, като им предоставя по-голям достъп до и избор на стоки и услуги, както и повече информация и съдържание.
Тези нови технологии обаче носят и нови уязвимости, които представляват риск за нашите граждани, нашите икономики и нашите национални интереси. Това да останем сигурни онлайн вече е почти толкова важно, колкото и физическата сигурност офлайн. Рисковете нарастват експоненциално, а инцидентите, свързани с киберсигурността, стават все по-разнообразни. Обезпокоително е увеличаването на способностите и желанието на различни участници да преследват своите цели чрез предприемане на злонамерени действия в киберпространството с различен обхват, мащаб, продължителност, интензитет, сложност, степен на усъвършенстване и въздействие. Броят на атаките също нараства с тревожна скорост.
През 2017 г. потребителите на интернет достигнаха 51% от световното население, а устройствата, свързани с интернет - 8,4 милиарда в целия свят. При тези темпове на нарастване кибер престъпността вероятно ще се превърне в най-голямата заплаха в света, която може да причини сериозни икономически щети - по различни изчисления над 6 трилиона долара само през следващите две години.
В този контекст, киберсигурността става все по важен въпрос както със специфично икономическо значение, така и с политическо и геополитическо измерение. Необходим е колективен и съгласуван подход за изграждане на по-силна устойчивост за справяне с кибер атаки и създаване на ефективен механизъм за възпиране и за реакция, за да бъдат по-добре защитени европейските граждани, предприятия и публични институции.
Когато говорим за цифров единен пазар, Европа трябва да функционира като единно киберпространство и единен пазар на киберсигурността, включително по отношение на сертифицирането на сигурността и общите стандарти, оперативния капацитет и сътрудничеството, както и колективното реагиране при широкомащабни кибер инциденти и кризи. По този начин трябва да подобрим нашата национална и съвместна готовност, възможностите за управление на кризи, както и докладването и анализа.
Бих искал да спомена и образованието, необходимостта хората да си създадат навици за кибер хигиена и осведомеността в държавите членки и в Европейския съюз. Въпреки нарастващите заплахи, осведомеността и знанията в областта на киберсигурността все още са недостатъчни: 51% от европейските граждани намират, че не са запознати с кибер заплахите, а 69% от фирмите нямат елементарни познания за кибер рисковете, на които са изложени. С началото на Българското председателство на Съвета на ЕС, Държавната агенция „Електронно управление“ стартира 6-месечна национална информационно-образователна кампания за кибер хигиена, под патронажа на европейския комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел. В рамките на кампанията са планирани редица инициативи – физически и онлайн, с които да се стартира дискусия в обществото. Кибер хигиената е основна отговорност, както на отделния гражданин, така и на организациите – бизнес и административни. Вярваме, че подобни инициативи ще помогнат хората да осъзнаят собствената си роля и отговорност за опазване на кибер имуществото и идентичността си онлайн. Радвам се да отбележа, че кампанията среща широк отзвук и се осъществява с подкрепата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на образованието и науката, Министерство на Българското председателство на Съвета на ЕС, Главна дирекция за борба с организираната престъпност, Дигитална Национална Коалиция и Вайбър Медия.
С оглед осигуряването на подходящите инструменти за посрещане на кибератаки, Европейската комисия и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложиха широк набор от мерки за повишаване на киберсигурността в Съюза. Сред тях е и предложението за регламент относно ENISA, „Агенцията на ЕС за киберсигурност“, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки, и за въвеждане на нова европейска рамка за сертифициране на киберсигурността в областта на информационните и комуникационните технологии, която да гарантира, че продуктите и услугите са сигурни за ползване. Българското председателство работи усърдно и се стреми да подпомогне дискусиите и напредъка на преговорите в Съвета по законодателното предложение във възможно най-голяма степен. Убедени сме, че конструктивният диалог ще позволи бързо приключване на преговорите и своевременно приемане на акта. Полагаме усилия и да надградим работата, свършена досега в областта на киберсигурността, като следваме всички планирани дейности в работната програма на Триото председателства – Естония, България и Австрия, в съответствие с плана за действие за изпълнение на заключенията на Съвета на ЕС от ноември 2017 г.
И накрая, позволете ми да заключа, като отбележа, че напълно осъзнаваме необходимостта да се укрепи доверието на европейските граждани и предприятия в цифровото пространство и в света на цифровите технологии и подкрепяме действията за подобряване на устойчивостта и за поддържане на високи стандарти в областта на киберсигурността в ЕС.
България избра своя национален девиз „Съединението прави силата“ като мото на първото си председателство на ЕС по основателни причини. Това е девизът на Народното събрание на Република България. Но има и друга причина - още със създаването си основната ценност на европейския проект бе да се премахнат линиите на разделение и да се събере един разединен континент около вековните мечти на неговите хора - за мир, свобода, демокрация, просперитет и справедливост.
Рисковете и заплахите в кибер пространството са общи за държавите членки и ни е необходима колективна визия и засилено сътрудничество помежду ни, за да подобрим оперативния капацитет на европейско ниво и изградим силна киберсигурност за ЕС. На днешната конференция имаме представители на всички онези институции, структури, звена за контакт, екипите за реагиране при инциденти в компютърната сигурност, създадени по силата на Директивата за мрежова и информационна сигурност, които участват в управлението на кризи и аз вярвам, че това, което те ще споделят с нас днес, ще е още един щрих в изграждането на една по-силна и по-сигурна Европа.
Благодаря за вниманието!