Атанас Темелков: Електронното управление ще направи по-привлекателна държавата за гражданите

сп. CIO, бр. 1, 2019 г.

Какви бяха приоритетите на ДАЕУ през 2018 г. и докъде стигна агенцията с тяхната реализация?

В края на миналата година ДАЕУ бе удостоена с награда от Фондация „Граждани срещу бюрокрацията“, с която неправителственият сектор отчете резултатите, които постигнахме през миналата година. Това ни дава увереност, че пътят, по който се движим, води в правилната посока. Голяма част от усилията на агенцията остават невидими за гражданите, въпреки че те са свързани до голяма степен с премахването на някои от пречките, които създава пред тях държавната администрация. За съжаление, част от нея все още изпитва недоверие към електронното управление. Няколко пъти вече се правят опити за неговото въвеждане, но до момента всеки пъти те биват преустановени на даден етап. Много решения са били разработвани през годините без в крайна сметка да бъдат внедрявани. Това е и един от основните мотиви за недоверие от страна на администрацията и гражданите – мнението, че и този път електронното управление няма да се случи. Този път обаче ние сме категорични, че то трябва да стане факт, защото друг положителен вариант за гражданите няма. Това е начин да променим статуквото и да повишим доверието на хората.

Когато говорим за свършената през 2018 г. работа, трябва да започнем от там, че електронното управление вече не е химера. На първо място, през миналата година започнахме сериозно да налагаме принципа данните на гражданите да се събират само по веднъж и да се обменят между администрациите само по служебен път, а хартиеният документооборот беше напълно преустановен. Друг наш приоритет беше ефективният контрол на разходите за електронно управление. Създадохме достатъчно сериозен капацитет и правила, с които да следим бюджетните средства за е-управление и информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Следващ важен момент беше налагането на централизирано управление на информационните ресурси и интеграцията на системите от различните сектори. Това е едно от най-важните ни постижения, защото когато започнахме да говорим за това преди около две години, имаше много сериозен отпор от страна на всички администрации, тъй като имаше опасения, че по този начин ще им бъде иззета свободата за взимане на решения, а това не е така. Нашата цел е да получим синергия от усилията на всички звена в интерес на гражданите, а и на самата администрация.

Освен това, през миналата година разработихме цялостната архитектура на електронното управление. Досега има няколко подобни опита, като винаги тези архитектури са били разработвани от външни компании. Този път подходът беше обърнат – решихме да се опитаме да въвлечем възможно най-много експерти от агенцията. Започнахме с четирима, а сега вече са над 20, като всички те знаят точно какво трябва да постигнат. Ако един ден се наложи да се правят някакви промени и актуализации, то ние сме уверени, че ще имаме под ръка специалистите, които да поемат тази задача. При другия подход – през обществени поръчки и привличането на големи консултанти – на практика резултатът щеше да бъде един куп „мъртви“ документи.

Разбира се, по тази архитектура има още много работа. Остава най-сериозната част, която трябва да интегрира всички системи, да изработи единни стандарти за взаимодействието им. Голяма част от тях също така трябва да бъдат доработени, тъй като през годините те са изграждани по различни проекти, които не отчитат необходимостта от обмен на информация. Много от решенията са несъвместими. Оказва се, че нормативната уредба така се е развивала, че определени регистри се поддържат от администрации, които нямат отговорност за такъв тип дейности. Просто системите исторически са разработени така, че да изпълняват определени задачи за различните администрации, но сега, когато търсим интегритет, се оказва, че трябва да бъдат положени допълнителни усилия. Но това е нормален процес, тъй като в крайна сметка всяка една система има своя жизнен цикъл.

С какви други инициатива се ангажира агенцията през последните 12 месеца?

Едно от най-важните неща е развитието и внедряването на хоризонталните системи на електронно управление. Бяха набелязани няколко типа платформи, които трябва да бъдат развити централизирано, и всяка една администрация да използва тях. Такива, например, са електронната автентикация, електронното връчване и плащане и т.н. Те по същество са необходими като инструментариум във всяка една администрация, но не е нужно всяка от тях да ги разработва автономно.

На базата на тези системи беше разработен един модел за предоставяне на услуги, като именно тази част от нашата работа ни даде увереност, че е възможно с такъв тип централизирани системи да осигурим цялостно интеграцията, която да подобри работата на администрацията и за предоставяне на повече и достъпни услуги. Този модел е едно от важните ни постижения и вече изискваме всеки един нов проект да бъде съобразен с новите системни компоненти. В този ред на мисли, искаме да наложим модула за електронна автентикация за всички системи на държавната администрация.

Изработихме и механизми за координация и контрол на дейностите по елкектронното управление и то най-вече в разходната част. Бюджетът за 2018 г. беше първият, в който разходите за електронно управление и ИКТ бяха изведени в отделно приложение. На практика ние можем да проследим всяко едно ведомство какви разходи е планирало в тази сфера.

Едновременно с това, през 2018 г. успяхме да проверим и проследим движението на разходите за електронно управление и всички тези, които оценихме като критични от гледна точка на това, че няма как да бъдат реализирани до края на годината, бяха предложени за пренасочване към други ведомства. Близо 6 милиона лева бяха пренасочени към МОН за изграждането на WiFi мрежи в училищата.

За всяко едно ведомство въведохме стандарт да бъдат заделяни финансови средства за поддръжка на ИТ системите, включително за архивиране на данните. Случаят с Търговския регистър ни показа, че тази дейност е подценявана във времето и изисква допълнителни усилия, за да се наложи практиката централизирано да се заделят финансови средства и да се гарантира съхраненито на данните.

От 2019 г. ще искаме предварително да знаем не само какви средства ще бъдат заделени и за какви системи точно, но и да сме наясно с техните функционалности. Ще искаме готови задания, за да знаем коя администрация какви намерения има и още на етапа на бюджетиране да приложим съответните механизми за интеграция и съвместимост на разработваните системи. Крайната ни цел е бюджетирането да става на база на утвърдени ИТ проекти с ясни параметри. Това е изключително важно от гледна точка на прозрачността при използване на публични финансови средства.

През 2018 г. също така идентифицирахме всички участници в електронното управление и тяхната роля. Във всяка една администрация ще бъде създадена нова функция, която може да бъде изпълнявана от различен тип специалисти, които участват в разпределението на бюджета за е-управление и ИКТ, но и имат поглед върху бизнес процесите в съответното учреждение. Заемащият тази длъжност ще казва кои системи и процеси трябва да бъдат модернизирани и кои не. Този специалист трябва да бъде двигател на модернизацията в своята организация. Новата роля ще бъде заложена и в Закона за електронно управление.
Миналата година бе организиран и Съвет по интеграция на информационните ресурси, който включва всички ИТ ръководители в администрацията, като неговата задача е да разглежда всички проекти, които имат отношение към повече от една администрация. Идеята на тази стъпка е нивото на интеграция да минава през ДАЕУ с участието на всички заинтересовани страни. Заедно с това сме заложили изискване във всяка една администрация да има ведомствен експертен съвет, който да приема всички задания и проекти.

Друг приоритет за ДАЕУ през 2018 г. беше разработването на Закон за киберсигурност, който отразява изискванията на Директивата на ЕС за високо общи ниво на мрежова и информационна сигурност. Бяха дефинирани лицата, които имат отношение към киберсигусрността, като започнем от Съвета по национална сигурност към МС и стигнем до новосъздадения Съвет за киберсигурност. Определена е и ролята на националния координатор по киберсигурност, както и правата и задълженията на екипите за реагиране при компютърни инциденти.

Какви са обаче практическите резултати, постигнати от агенцията?

На първо място, внедрихме платформата за междурегистров обмен RegiX. Тази система осигурява възможност за служебен обмен на данни от различните регистри. С нейна помощ администрациите имат достъп до данните от 63 регистъра за общо 168 различни типове справки. Към момента месечните транзакции са около 500 000 - през декември 2017 г. бяха едва около 90 000. Всяка една транзакция представлява справка. А всяка служебна справка е спестено хартиено удостоверение. Това означава, че платформата пести изключително много време на потребителите. Броят на ведомствата, включени към системата, постоянно расте. В момента те са около 170.

Няма как да не отбележим и връзката, която изградихме, между различните документооборотни системи – т.нар. Система за електронен обмен на съобщения. Това е най-мащабното досега усилие за премахване на хартиеното бреме на администрацията, като от 1 ноември 2018 г. всички звена бяха задължени да обменят информация помежду си единствено по електронен път. Много е важно, че успяхме да се договорим с бизнеса да се присъедини към този общ протокол, да настрои своите системи спрямо тази платформа. Към началото на декември 2018 г. държавните структури, включени в нея, са близо 850.

Друг съществен аспект на практическата работа на ДАЕУ през 2018 г. е премахването на част от най-често изискваните от бизнеса и гражданите удостоверения на хартиен носител. В това число на администрациите вече е забранено да изискват свидетелство за съдимост, като обстоятелството се удостоверява служебно. Само за последното трябваше да бъдат променени около 60 закона и 50 подзаконови акта.

Кои от поставените в началото на годината приоритети не успяхте да постигнете?

Такива, разбира се, има, но те са свързани основно с наличието на нормативни пречки и неяснота около различните регистри. Затова и ние съзнателно забавихме някои проекти, тъй като за да вземем правилните решения, трябва да имаме съответната архитектура. Един от тези проекти е създаването на държавен хибриден частен облак. В тази посока бяха положени сериозни усилия да намерим най-правилния подход и през 2019 г. работата по облака ще стартира официално.

Същото важи и за проекта за изграждането на ЦАИС „Адресен регистър“ и ЦАИС „Гражданска регистрация“. Това забавяне обаче ни дава увереност, че всички спорни въпроси ще бъдат изчистени и при реализацията на системите няма да се налага да правим крачки назад. Така че, да, забавяне има, но по-добре така, отколкото да вземем грешни решения.

При реализацията на проектите за е-управление не можем да си позволим никакъв компромис с качеството. Имахме възможност да стартираме тези инициативи още през 2017 г., но смятаме, че е по-добре да вложим повече усилия в изработването на техническите задания на проектите, отколкото в процеса на реализацията им да се налага да се връщаме назад. В крайна сметка имаме забавяне, но смятаме, че пътят, който сме поели, е правилен.

Още в началото на годината обявихте като приоритет проекта за одит на държавната информационна инфраструктура. На каква фаза е той?

Това определено е един от ключовите проекти за ДАЕУ. Той стартира през 2018 г. и към момента вече имаме информационна система за поддръжка на регистър на информационните ресурси. В процес на одит сме на събраните от изпълнителя данни. До края на март трябва да имаме завършен регистър на информационните ресурси с пълни, проверени и качествени данни.

В тази посока бяха положени сериозни усилия от страна на агенцията. Наши специалисти инвентаризираха над 240 обекта, което ни даде възможност да се ориентираме в ситуацията в отделните администрации. Натрупахме сериозен опит в наблюдението на това какво се случва на всички равнища на администрацията.

Този проект ще ни даде възможност в бъдеще да планираме правилно и да одитираме точно заданията в областта на е-управлението и ИКТ, които постъпват за съгласуване при нас. По този начин няма да се допуска дублиране на средства и закупуване на излишна техника, като едновременно с това ще се доближим и към централизацията на управлението на информационните ресурси.

ДАЕУ представи и едно проучване, според което, въпреки наличието на системи за електронно управление, гражданите не използват наличните услуги. Какво трябва да бъде направено в тази посока?

Тези резултати бяха обявени в края на декември 2017 г. Те сочат, че гражданите все още нямат доверие в цифровите данни. Повечето хора предпочитат към момента да контактуват пряко с администрацията, вместо да използват електронни средства. Независимо, че има голям брой продадени мобилни и интернет услуги – над 4 700 000 – процентът на хората, които използват електронни услуги, миналата година беше малко над 8%, а сега наближава 10%.

Според статистиката на НСИ над ¼ от населението през 2018 г. дори не е използвало интернет, което е показателно за това каква е готовността му да използва електронни услуги. Въпреки това броят на гражданите, които започват да използват новите възможности, постоянно нараства. Без да водим каквато и да било информационна кампания над 13 000 души вече имат профили в платформата за електронно връчване, например. Това е системата, която позволява на всеки гражданин да връчи на администрацията документ или искане за нещо, като тя трябва да му отговори в законово установения срок. Самата администрация също може да връчва през тази платформа различни документи. Наличието на тези над 13 000 профила в платформата ни прави оптимисти, че макар бавно, расте броят на желаещите да взаимодействат изцяло електронно с администрацията.

В момента подготвяме ново изследване и се надяваме то да покаже съответния ръст, което ще бъде барометър за нас как се движим – дали услугите, които предоставяме, са достатъчно удобни за ползване или трябва да подобрим нещо в тяхното качество.

Казвате, че този резултат е постигнат без информационна кампания. Планирате ли такава и въобще има ли нужда от подобни инициативи?

Нужда определено има, но ние подхождаме внимателно в тази посока. С решение на МС централните администрации бяха задължени до 1 декември 2018 г. да се присъединят към Системата за електронно връчване. Към днешна дата около 500 структури имат профили. Ние обаче се стремим да действаме плавно, тъй като капацитетът, необходим за поддържане на системата, не е напълно развит. Не можем да наложим масовост, защото от другата страна са нужни хора, които да поддържат ИТ системите. Планирали сме растежът да е плавен в рамките на тази година, но сме си поставили за цел към края на ноември 2019 г. да имаме значителен ръст в броя на абонатите.

Кои са основните приоритети на ДАЕУ за 2019 г.?

За двегодишната ни работа очакванията към агенцията значително се повишиха. Това означава, че работата ни вече е видима, а резултатите – все по-осезаеми. Това обаче налага и реорганизация на част от агенцията, за да бъдем адекватни на изискванията, пред които сме поставени. В рамките на ДАЕУ предстоят структурни и функционални промени, за да гарантираме капацитет за поддръжка на държавните ИТ системи в режим 24/7 и за да осигурим непрекъсваемост на процесите за предоставяне на електронни услуги.

Отделно на основата на наличния капацитет на агенцията ще бъде създадена структура, ангажирана с контролните функции по отношение на мрежовата и информационна сигурност и спазването на Закона за електронно управление. Това са целите ни за 2019 г. от организационна гледна точка.

Що се касае до проектите за е-управление и ИКТ, през 2019 г. ще започне изграждането на държавния хибриден частен облак и ще приключи инвентаризацията на държавните информационни ресурси. Двете ЦАИС – Гражданска регистрация и Адресен регистър, са основни системи на част от електронното управление и преструктурирането на проекта за изграждането им трябва да приключи.

В края на 2018 г. започнахме работа и по Актуализираната стратегия за електронно управление 2019–2023 г. Разработваме и актуализирана пътна карта, в която ще бъдат заложени съответните промени, за да могат тези централни компоненти да бъдат модернизирани и гражданите да имат възможност да ползват е-услуги на администрацията и през мобилни средства. Ако сега системите ни работят през уеб, в края на 2021 г. всеки ще може изцяло да комуникира с администрацията и през мобилни устройства.

Какво ще представлява държавният хибриден частен облак и към кого е насочен?

Облакът е едно средство за централизация на управлението на информационните ресурси, за да не се налага всяка администрация да изгражда собствена инфраструктура. По този начин тя ще бъде разтоварена от отговорността за последваща поддръжка. Това е свързано и с липсата на достатъчно експертен персонал в различните административни структури.

Вече сме подготвили техническите спецификации. Те предвиждат три центъра за данни, които вече физически са завършени и предстои насищането им с информационна техника и средства за предоставяне на електронни услуги.

Големият плюс от този проект е икономията от мащаба – вместо всеки да разработва собствена инфраструктура със съответните инженерно-технически системи, всичко ще бъде ситуирано на едно място и ще бъде поддържано от един екип.

Защо България се нуждае от електронно управление?

На първо място електронното управление е въпрос на сигурност. Независимо че все още гражданите нямат доверие в цифровите данни, тези данни, за разлика от хартиения носител, трудно могат да бъдат унищожени, загубени или манипулирани. Операциите с цифровите данни винаги оставят следа. Това означава контрол. А контролът означава отговорност.

От друга страна, това е единственият начин да облекчим гражданите от гледна точка на достъпа до администрацията. Вместо да се редят на опашки, те ще могат да подават своите заявления и да използват услуги дистанционно, когато на тях им е удобно.

Електронното управление е основен инструмент държавата да стане по привлекателна не само за българския бизнес и инвеститорите, но най-вече за самите граждани. Хората, потребителите, са смисълът на всичките ни усилия.

Интервю на Иван Гайдаров, сп. CIO

Източник: Сп. CIO