Росен Желязков: Електронното управление не е просто технология

Председателят на ДАЕУ в седмичното обзорно предаване „Неделя 150“ на Българското национално радио

Водещ: Тъй като за административната реформа говорихме много и възложихме много надежди преди политическата ваканция, беше казано, че към средата на месец септември трябва администрациите да са огледали добре какви облекчения могат да предложат за гражданите – какви документи могат да бъдат спестени от изискванията в различните административни услуги. Затова сега, на 17 септември, разговаряме с Росен Желязков, председател на Държавната агенция „Електронно управление“. Здравейте, г-н Желязков.

Росен Желязков: Здравейте и честит празник на всички именици днес!

Водещ: И на софиянци. Присъединяваме се. За останалите беше обещана „хуманизация“ на администрацията. Отпадане на исканията за много документи на различни административни гишета и, знаете ли, хората започнаха още на следващия ден да питат защо, например, им се налага да носят свидетелство за съдимост, извадено на хартия. Споменавам го, защото ходих по работа в Районния съд, който е тук съвсем близо до Радиото и се водеха едни разговори на тема „Бойко Борисов ни обеща“.

Р. Ж.: Така е. Но винаги когато се анонсира една новина, трябва да се има предвид новината в нейната цялост. Никога не е било нито замаскирано, нито премълчаван фактът, че за да се премине към облекчаване на определен режим, е необходимо да се премине към законодателна промяна. Конкретно за свидетелството за съдимост няколко пъти беше казано, че трябва да е променят над 60 закона и това нещо за всеки един, който е запознат с необходимия цикъл за промяна на нормативната уредба, знае, че това се случва в парламента и парламентът трябва на две четения да разгледа това нещо. Това няколко пъти е артикулирано.

Разбира се, очакванията са нещата да станат веднага, когато са съобщени, но това са дълги процеси. За съжаление, хората са уморени от това да очакват нещата да се случат, след като са слушали много пъти понятия като реформи, като развитие, като промяна и т.н.

Но понеже вашият анонс беше свързан с приоритети – тази година правителството много ясно очерта за първи път какви са параметрите за промяната, която иска да извърши. И те са свързани с абсолютно цялостния поглед и подход по отношение на тази трансформация на модела на административно обслужване в неговата пълнота. На първо място облекчаване на административното регулиране чрез промяна на законодателството. Защото досега подходът в последните 10 години, откакто се говори за централизирано електронно управление, винаги е бил отделни услуги да се правят електронни без да се държи сметка, че се заменя аналоговата административна тежест с електронна такава. Има над 2500 режими под формата на разрешения, лицензи, удостоверения, вписвания и какви ли още не неща, които се изискват за конкретна услуга или за развиване на бизнес и стопанска дейност.

Преди да се премине към тяхното електронизиране трябва да се направи преглед кои от тях са нужни и кои не са нужни. И това беше подходът на правителството, което с няколко решения каза на администрациите и възложи на техните ръководители да направят този преглед, за да могат да отпаднат ненужните режими, ненужните удостоверения, които съпътстват тези режими и за тяхната реализация.

Разговорът е много дълъг. Той първо започва философски от това защо държавата изисква от гражданите определено поведение. По принцип това се изисква тогава, когато трябва да се защитават интереси с оглед на национална сигурност, обществен ред, права и законни интереси на гражданите, околна среда, здраве и безопасност и т.н. Но покрай всички тези режими се нарояват множество такива, които дори нямат в тяхната изискуемост нормативна опора. Голяма част от тези режими се създават от общински съвети по смисъла на някаква преценка за целесъобразност, било локална, било териториална. В този смисъл прегледът е много голям. Но за първи път фокусът е насочен към гражданина от гледна точка на това – нека първо да облекчим живота, поведението, изискванията към гражданите и към бизнеса и след това да намерим онзи модел за предоставяне на обслужването, който да бъде по-лесен и достъпен.

Например, ще ви дам…

Водещ: Да, дайте пример, за да видим колко ще бъдат облекчени.

Р.Ж.: Например, ако направим една услуга „електронно удостоверение за постоянен адрес“, дали бихме намалили административната тежест? Не. Просто сме създали една електронна услуга, която копира аналоговата услуга удостоверение за постоянен адрес. Ние казваме и правителството е казало – с отпадането на удостоверителните услуги, прословутите 12 удостоверителни услуги, че такива не трябва да има изобщо. Това трябва да бъде служебна справка. И то да се прави по електронен път.

Ще ви дам още един пример, понеже в момента сме в радиото. В Закона за радиото и телевизията се казва, че кандидатите за лицензия за радиотелевизионна дейност подават писмено заявления към Съвета за електронни медии, към което прилагат, забележете, удостоверение за търговска регистрация. В Закона за търговския регистър пише, че е забранено да се изисква такова нещо. Само че двата закона „се бият“. Специалният закон го изисква, т.е. СЕМ е длъжен да изисква удостоверение за търговска регистрация. Същевременно такава проверка може да се направи по електронен път без да е необходимо да се вади какъвто и да било документ, а друг закон казва, че това нещо не е позволено да се прави.

Така че първо трябва да си подредим къщата със съответните законодателни изменения. Всички процедури и процеси в администрациите трябва да бъдат оптимизирани. След което да се направят общите компоненти на електронното управление, които са задължителни за използване. И тогава да е върви към електронизация на услугите. И това е подход, който вече се прилага и през 2018 г. ще бъде основен акцент. От една страна междурегистровият обмен на данни между отделните администрации, от друга страна електронният документооборот също между тези администрации, паралелно с процесите по промяна на законите. Това е, вярвам, общото разбиране както в изпълнителната, така и в законодателната власт.

Водещ: Значи ли, че осъзнаваме колко повече време ще е нужно от форсажа, с който стартирахме? Може би публичният разговор по темата беше леко пресиран с обещанието, че до края на тази година всички тези административни парадокси ще бъдат огледани и отстранени в законодателството и то 2018 г. започваме да работим малко по-спокойно и без опашки пред гишета с намусени физиономии на чиновници зад тях.

Р. Ж.: В голяма степен този процес върви и до края на годината администрациите имат ангажимент да се присъединят към междурегистровия обмен на данни, най-малкото за тези 12 удостоверителни услуги, за които стана въпрос. Това са удостоверенията за вписани обстоятелства БУЛСТАТ, удостоверенията за вписванията в Имотния регистър, за актуално състояние в Търговския регистър, наличие или липса на задължения, които се издават в Агенция „Митници“ и в НАП, семейно положение, които се издават от общинските администрации и т.н. 12 на брой. Въпросът е, че в цялостния преглед, който беше направен, се установяват някои непълноти и се предприемат целенасочени действия по тяхното попълване и оптимизиране. Например, голяма част от регистрите са на хартия. Какъв електронен обмен на данни между хартиени масиви. Голяма част от регистрите са непълни. Затова е възложено до края на годината да се предприемат действия за тяхната дигитализация. Става въпрос за хартиените масиви и за попълването на регистрите.

Водещ: А пари има ли за тази работа, г-н Желязков. Защото дигитализацията е скъпо нещо.

Р. Ж. Както винаги е било оправданието – знаем какво правим, но няма пари. Оказва се, че през последните 10 години е имало много пари, но не се е знаело какво се прави. Всъщност голяма част от проектите, които са реализирани откакто България е член на Европейския съюз, са правени с грантови средства. Грантовите средства невинаги дисциплинират, защото позволяват да се правят проекти и дейности и да се изпълняват доста ефимерни индикатори. В крайна сметка това няма ефект върху цялостната система. В случая ние казваме така: пари ще има тогава, когато вие знаете какво правите и когато докажете, че резултатът е този, който се цели. Така че отговорът е – когато се покажат усилията и има целенасоченост и яснота на резултата, тогава има ресурс и средства.

Водещ: Разбрах ви, няма да плащате авансово.

Р. Ж. И понеже вече се знае какво се прави – пари има. Въпросът е да има и резултат и този резултат да е видим.

Водещ: Няма да плащате авансово. Това сигурно никак не се харесва на ведомствата и институциите, които са длъжни да направят промените…

Р. Ж. За първа година, по смисъла на Закона за електронното управление, администрациите бяха длъжни да представят в рамките на бюджетната процедура предвижданията си за разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и този преглед беше извършен от Агенцията в рамките на съгласувателната процедура. Т.е. ние ще знаем за следващата година какви са намеренията на администрациите, за да има целенасочено въздействие по посока не на придобиване на активи самоцелно, а придобиването на такива активи, които имат отношение към електронното управление, към извършването на административното обслужване на гражданите, а не толкова за канцеларските нужди на самите администрации. Защото анализът досега показва, че голяма част от средствата за ИКТ са за придобиването на хардуер и софтуер, който не обслужва електронните административни услуги или административните услуги като цяло, а обслужва нуждите от по-добро офис оборудване.

Затова темата за средствата, ресурсите, изхарчените пари през годините е много разтеглива, защото, кажете ми, придобиването например на копирни машини, на принтери и на тонери за тях има ли отношение към електронното или има отношение към аналоговото управление?

Водещ: Аз искам някой да ни каже колко струва дотук химерата за електронното управление, която периодично разбираме, че е глътнала много пари. Дали са грантови или на българския данъкоплатец не знам, но за електронно управление говорим поне 15 години.

Р. Ж. Всъщност за електронно управление може да с говори и отпреди това. Това са различни подходи и концепции. Централизирано за електронно управление се говори от 2007 г., когато е направен първият интеграционен опит за системите. Но голяма част от разбирането за ресурсите, които се влагат в електронното управление, е разбиране за придобиване на хардуер и на такива активи, които не е задължително да имат отношение към е-управлението. Защото, както започнах, електронното управление не е просто технология. Това не са сървъри, мрежи, системи, оперативна съвместимост. Това са процеси. Това е управление. А дали е електронно или аналогово, управлението на процесите в администрациите не е добро, няма значение какъв е начинът. Първо трябва да направим да е добро управлението, а след това да го направим електронно.

Затова темата за ресурса е неговата целенасоченост. Затова политиката в електронното управление е хоризонтална политика и Агенцията (за е-управление) работи не толкова за крайния потребител, тя работи за администрациите.

Водещ: Като казахте процес, къде сме в този процес? Питам ви, защото тук възниква въпросът имате ли изцяло разбирането на Народното събрание? Ако това са поне 60 закона, които трябва да се променят, за да започне да мърда тази машина на административното облекчаване, то тези депутати трябва да поработят доста по вашите теми. Виждаме, пак губят доста време в Народното събрание…

Р. Ж.: Няколко пъти става въпрос за проекти на закони. Над 60 закона трябва да се променят само за да отпадне изискването за представяне на свидетелство за съдимост. Само за едно нещо!

Водещ: Именно, представям си какъв титаничен труд се очаква да свършат.

Р. Ж.: Представете си за всички останали неща. Ето, например, трябва да изменим Закона за радиото и телевизията, така че СЕМ да не изисква такива удостоверения. Но това също е законодателен процес.

Водещ: Разбират ли депутатите, че това е важно? Защото може да се окаже, че…

Р. Ж.: О, разбира се. Защото всеки един…

Водещ: … може да се провали в парламента.

Р. Ж.: Не. Това няма как да стане, защото всеки един от нас, било представляващ по един или друг начин изпълнителната, законодателната или която и да е власт, е също гражданин, също извършва своите ежедневни задължения в една или друга администрация. Т.е. за тези процеси критичната маса вече е достигнала до онова ниво, в което трябва да има качествена промяна и това се разбира. Така че аз очаквам партньорство от страна на парламента. Даже по-скоро притесненията са свързани с това да има синхрон между отделните законодателни промени за отделните режими, за да не се налага един закон да се „отваря“ тематично през два-три месеца за отделни неща.

Всъщност 2018 г. ще е ключова от гледна точка на използването на общите компоненти, т.е. обмена на данни, оправянето на регистрите, дигиталните умения на администрациите. Неслучайно по тези теми ще се говори сега през есенния период с Националното сдружение на общините. Ще има и обмен на виждания с Националната асоциация на секретарите на общините. Т.е. там, където администрациите са близко до административното обслужване (на хората), там трябва да се говори както за процесите, така за повишаването на дигиталните умения на администрацията.

В края на краищата, светът върви напред и ние не можем да бъдем някакъв самостоятелен остров със собствени разбирания за нужно и ненужно.

Водещ: Това е един много хубав финал, но аз ще си позволя да ви задам въпроса, който всеки наш слушател би задал. Кога ще има по-малко чиновници зад гишетата, ще са по-любезни, няма да ни хлопват вратичките в 5 часа следобед и ще бъдат, така, по отворени за нуждите на гражданите, които като данъкоплатци правят тяхното съществуване и работно място възможно?

Р. Ж.: Това не е цех на завод, който да кажем кога ще му прережем лентата, но процесът е започнал. Очакванията са от днешна дата занапред все по-малко и по-малко да има нужда гражданинът да се сблъсква с чиновници и да тича по ваденето на ненужни хартиени документи. Това е посоката, в която правителството работи и вярваме, че заедно със законодателната власт ще намерим онзи начин, по който…

Водещ: Този мандат ще стигне ли?

Р. Ж.: Вярвам, че да.

Водещ: Добре. Ние ще очакваме периодични срещи с вас, г-н Желязков, за да сме в течение на процеса. Както казахме, процес е това, в който всички трябва да са убедени в нуждата и в собствената си роля в него. Ние, гражданите, сме убедени, че това е добре за нас и затова ви желаем успех. Благодаря за участието в „Неделя 150“ на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ Росен Желязков.

Интервю на Диана Янкулова

Източник: Програма Хоризонт, Българско национално радио