Гражданите продължават да бъдат „куриери по неволя“ между администрациите

През последните години и въпреки извършените инвестиции, гражданите продължават да бъдат „куриери по неволя“ между администрациите. Над 60 на сто от потреблението на електронни услуги у нас се отнася до издаване на удостоверения.

През последните години и въпреки извършените инвестиции, гражданите продължават да бъдат „куриери по неволя“ между администрациите. Над 60 на сто от потреблението на електронни услуги у нас се отнася до издаване на удостоверения. „Потребители“ на тези услуги обаче са не гражданите и бизнесът, а самите администрации. Това коментира председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков, който представи пред представители на бизнеса, неправителствения сектор и медиите Концепция за развитието на електронното управление в България до 2021 година.

Концепцията ще бъде в основата на дейността на новосъздадената със Закона за електронното управление държавна агенция. С решение на правителството от 28 септември т.г. за председател на ДАЕУ за срок от пет години беше определен Росен Желязков.

Ежегодно гражданите, бизнесът и служителите в администрациите губят десетки милиони човеко-часове за издаване, пренасяне и въвеждане на удостоверителни документи, посочи председателят на ДАЕУ, като открои предизвикателствата пред въвеждането на електронното управление в България през последните години. За две години обаче е постигнат съществен напредък, който прави реалистично въвеждането на е-Управление в България.

„Налице са всички необходими фактори за успех – прието законодателство и промени, които премахват най-сериозните пречки. Осигурено е финансиране по Оперативната програма „Добро управление“. За две годни са въведени повече от 40 нови електронни услуги, които представляват 11% от всички предоставени административни услуги у нас. Изработена е актуализирана Пътна карта за реализиране на е-Управление за периода 2016-2020 г.“, посочи Росен Желязков.

Основни предизвикателства пред въвеждането на е-Управлението в България остават огромният брой „услуги“ и режими за гражданите и бизнеса; липсата на взаимодействие между администрациите; многократно събиране на данни, които не се използват и не се обменят между административните структури; информационната и комуникационна инфраструктура и данните са разпръснати в над 2200 локации и сървърни помещения, като под 20 на сто от тях отговарят на техническите изисквания за поддръжка.

Затова сред основните приоритети за ефективно реализиране на е-Управление в България са модернизирането на подхода при формиране на политики, включително развитие на инструментите за събиране на статистическа информация за работата на администрациите, процесите и системите, както и фокус върху потребителите – гражданите и бизнеса.

„Бюрокрацията има свойството да се самовъзпроизвежда и е необходимо фокусът да бъде преместен от администрацията към потребителите – държавната администрация съществува, за да обслужва и улеснява гражданите и бизнеса, а не себе си. Необходимо е критично преосмисляне и преоценка на съществуването на определени административни процеси, режими и услуги, които съществуват заради администрациите, а не заради гражданите и бизнеса“, коментира Росен Желязков.

Друг основен приоритет е въвеждането на електронни услуги „по подразбиране“, включително планиране на инвестициите в електронизиране на услуги според честотата на тяхното използване, проектиране на административните процеси според възможностите на технологиите, а не с пресъздаването на „хартиените процеси“ в електронна форма, както и осигуряване на достъпност и използваемост на е-услугите през всякакви канали - уеб, мобилни приложения, терминали на самообслужване и други.

„Реалното прилагане на принципа за еднократно събиране и многократна употреба на данни е заложено в Закона за електронното управление още през 2008 г., но не се спазва, защото администрацията не разполага с нужните инструменти, за да изпълнява това изискване на практика“, посочи още председателят на ДАЕУ. Затова друг фокус на дейността на държавната агенция ще бъде трансформацията на удостоверителните услуги във вътрешноадминистративни услуги.

Създаването на комплексни административни услуги на принципа „събития от живота“ и „бизнес-епизоди“ също ще окаже значим ефект върху гражданите и бизнеса. Такива услуги са закупуването и използването на автомобил, което в момента изисква „услуги“ от 9 организации, както и стартирането на нов бизнес у нас, за което на гражданите и на бизнеса се налага да прибягват до „услугите“ на 5 до 9 организации.

е-Участието - прякото участие на гражданите и бизнеса във формирането на политики и подобряването на нормативната уредба, е друг основен приоритет. Въвеждането на обществени обсъждания на стратегически и нормативни документи онлайн и поетапна пилотна, тестова и продуктивна реализация на сигурно електронно дистанционно гласуване също ще бъдат акцент в дейността на ДАЕУ.

Агенцията ще работи и за реализиране на приоритета за въвеждане на електронни обществени поръчки.

Председателят на ДАЕУ подчерта, че опитът на други държави в ЕС показва, че въвеждането на електронни обществени поръчки спестява над 30% от разходите на възложителите, ускорява процесите по провеждане на търгове, намалява корупцията и в крайна сметка гарантира в много по-висока степен защитата на обществения интерес.

Държавната агенция ще работи за стандартизиране на процесите по възлагане на обществени поръчки, като се предвижда определяне на политики с минимални и максимално допустими технически изисквания за определени класове ИКТ-активи, в зависимост от предназначението им; подготовка на стандартни технически задания за най-често закупуваните активи; подготовка на стандартни шаблони за тръжни документации и преминаване към провеждане на електронни обществени поръчки при закупуване на ИКТ-активи от администрациите.

Основа и интегрирана част на всички останали приоритети е информационната сигурност, киберсигурността и киберустойчивостта. ДАЕУ ще работи за реализиране на защити от злонамерени атаки, аварии и природни бедствия; защита от DDoS атаки (атаки от типа „отказ от услуга“); защита на личните и чувствителните данни на гражданите и бизнеса; защита от неоторизиран достъп и изтичане на лични и чувствителни данни; защита от неоснователен достъп до данни от служители в администрациите; осигуряване на възможност гражданите да проверяват и да знаят кой, кога и защо достъпва личните им данни и редица други.

Концепцията предвижда поредица от мерки за реализацията на е-Управление в България. Сред приоритетните краткосрочни мерки бяха откроени проекти за редизайн и надграждане на ключови първични регистри, каквито са регистрите на ЕСГРАОН, Адресен регистър, Търговският регистър, Имотен регистър, регистрацията на моторни превозни средства и други; изграждането и надграждането на ключови национални системи, каквито са тези на НАП, Агенция „Митници“ и Агенцията за обществени поръчки. В краткосрочен план ще се работи по приключването на реализацията на основните технологични „отключващи фактори“ за ефективно е-Управление - електронната идентификация; отворени първични регистри, автентични източници на данни; електронни документи в машинно-четим формат (а не сканирани хартиени документи); електронно подписване без технологични ограничения и други.

В Концепцията за развитието на електронното управление в България са включени също така проектите за е-Управление до 2020 г., мерките за прозрачност на електронното управление, механизмите за координация и споделяне на информация, както и за осигуряване на информационна, киберсигурност и киберустойчивост. Подробно са заложени инструментите и ресурсите за постигането на целите и приоритетите, обосновани в концепцията, както и очакваните ползи и ефекти от реализацията на мерките за въвеждане на електронното управление.

В дейността си Държавна агенция „Електронно управление“ ще се придържа към стандартите за максимална публичност и откритост, увери още председателят на агенцията Росен Желязков.