Компонентът за служебен обмен на данни между регистрите на администрациите реално функционира

Само година от началото на функционирането на ДАЕУ софтуерният компонент за обмен на данни между регистрите в администрацията вече е в реална експлоатация, заяви заместник-председателят на Агенция Александър Йоловски пред БНР.

Само година от началото на функционирането на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) софтуерният компонент за обмен на данни между регистрите в администрацията вече е в реална експлоатация. Това заяви заместник-председателят на Агенция Александър Йоловски пред БНР. Средата за обмен между регистрите (RegiX) ще позволи на администрациите по служебен път да проверяват обстоятелствата, които до момента са се изисквали като удостоверения на хартия от гражданите и от бизнеса.

Вече са разработени всички липсващи до момента документи и процедури, така че обменът между регистрите да заработи реално. Ясно е на какви основания администрациите могат да ползват данните от регистрите, по какъв начин и как тези данни са защитени, така че гражданите да бъдат сигурни, че никой не злоупотребява с техните данни служебно.

„Техническата част вече е готова и работата на Държавната агенция е свършена. Оттам нататък до края на тази година административните органи имат срок да изготвят предложения за промени на нормативната база. След като промените бъдат приети от Народното събрание, ще заработи пълноценно принципът за еднократно събиране на данни, който е в основата на електронното управление. До 2022 г. всички държави от ЕС трябва да са въвели този принцип и към настоящия момент имаме шанс да наваксаме забавянето си“, прогнозира зам.-председателят на ДАЕУ.

Александър Йоловски поясни, че причина досега компонентът за служебен обмен на данни да не бъде използван не е Законът за електронното управление, а ограниченията в редица специални закони, по които работят различните администрации. „Ако в закона пише, че гражданинът предоставя удостоверение за постоянен адрес, самата разпоредба на закона пречи на администрацията да провери този факт по служебен път“, поясни зам.-председателят на ДАЕУ. Именно затова една от първите инициативи на кабинета беше да идентифицира едни от най-често предоставяните удостоверения от гражданите на администрациите и удостоверенията, за които има техническа възможност, да бъдат премахнати като изискване на хартиен носител.

Само за премахването на 12 удостоверения е необходимо да бъдат изменени над 100 закона и още толкова подзаконови нормативни актове - наредби и правилници. Същевременно няколко хиляди са съществуващите регистри и бази данни, от които се издават документи. По-значими от тях са удостоверенията за постоянен адрес, удостоверение за актуално състояние на физическо лице и други, които най-често се налага на гражданите и на фирмите да предоставят на ръка, допълни Александър Йоловски.

Най-важно към днешна дата е, че има обществен дебат по темата електронно управление, подчерта още Йоловски, който определи като „по-скоро епизодичен“ разговора за електронното управление от 2002 г. насам. „Най-важният критерий на електронното управление е самото ни общество. До момента има три стратегии за въвеждане на е-управлението, а неговото начало е обявявано вече няколко пъти“, припомни Александър Йоловски.

По повод публикуван сравнителен анализ за развитието на електронното управление в България и в Естония, зам.-председателят на ДАЕУ напомни, че самото създаване на Държавната агенция „Електронно управление“ е резултат от аналогични анализи и констатации - че развитието на електронното управление страда от пороци и е налице недобро разпределение на институционалните задачи. ДАЕУ е част от българския институционален пейзаж едва от 1 година и това е добър повод на фона на честите упреци, че е-управлението не се случва, да дадем позитивни примери за първите реални резултати. Те са постигнати на основата на вече надградени съществуващи компоненти на електронното управление. Проблемът е не толкова в липсата на технологична възможност, колкото в самите процедури на администрациите, коментира още заместник-председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ пред БНР.